…
24 November 2011Основното финансово предизвикателство пред мен е да вкарам брутните си разходи в нетните ми приходи…
Българска бира?
24 November 2011Прави ли ви впечатление натрапчивата реклама на една марка пиво, които парадират основно с това, че тяхната бира е българска? А същевременно надписът на бутилката е на латиница?
Какво ни показват с това? Че българската азбука няма значение? Или че тя не трябва да се употребява? Или че за българските потребители въобще няма значение какво пише на бутилката, стига да има достатъчно течност за наливане в гърлата?
За съжаление марките такива “български” бири не са една и две…
Дали съм единствения, на когото това прави впечатление?
Аз реших да консумирам само от тези български марки, които уважават българското и слагат надписи на кирилица. А ти? Благодаря!
Как да поискаме препоръка при напускане?
18 May 2011Все по-модерна и разпространена практика и в България е да се искат препоръки (референции) при кандидатстване на работа. Това, разбира се, означава да се поиска препоръка от предишния работодател при напускане на работното място. Как да се направи това възможно най-добре? В някои фирми има стандартни форми за това, но те, разбира се, не покриват начина, по който всеки би искал да се види – с най-добрите си страни, добре полирани 
За да се случи това по най-добрия начин, трябва да подпомогнем максимално мениджъра или колегата, който ще напише препоръката. Затова е важно:
- Да не го стресираме и да не бъдем прекалено настоятелни. Ако форсираме някой да напише препоръка на “ВСЯКА ЦЕНА”, не е логично да очакваме блестяща препоръка, нали?
- Да обясним открито каква е причината да искаме препоръка и то точно от съответния мениджър/колега. Това ще подпомогне със сигурност процеса, защото той ще бъде най-малкото поласкан от факта, че се иска препоръка точно от него.
- Да подготвим предварително чернова на документа. Какво и колко да съдържа такъв документ е въпрос на много фин баланс, по мое мнение. Да напишем малко, означава да оставим много работа за колегата, а всеки е зает. Ако напишем всичко, би било прекалено дръзко и може би дразнещо. Но примерно списък с постигнатите успехи и добри страни би бил напълно приемлив и достатъчен.
3 стъпки за разрешаване на конфликт с колега
16 May 2011Когато в работата има различни мнения между колегите, това винаги е полезно. От гледна точка на “дивия капитализъм” и прогреса, когато двама души мислят еднакво, единият от тях е излишен. 
Ако разликата в мненията се използва ефективно и не се позволи тя да прерастне в междуличностен конфликт, обикновено се постига по-добра продуктивност. Моят опит показва, че най-ефективно е следното:
- Намерете общото във вашите схващания (анализирайте заедно) и го изразете. Еднакво ли виждате предизвикателството/ситуацията/проблема? Много често в компаниите има създадени процедури за справяне с определени проблеми.
- Изслушайте внимателно гледната точка на колегата ви без да го прекъсвате. Не влизайте в спорове за отделни части, а се опитайте да видите неговата “цяла картина”. Следете за езика на тялото си и не бъдете нападателни или отбранителни.
- Използвайте прясно събраната информация от гледната точка на събеседника ви и предложете решение, което включва тази информация и в малка или голяма степен се различава от първоначалното ви предложение.
Как се справяте вие в подобни ситуации?
3 промени, с които да започнем, ако се чувстваме “зациклили” на работното място
13 May 2011Дали заради пословичната българска търпеливост, дали заради кризата, напоследък чувам от доста хора, че се чувстват “блокирани”, “хванати в капан” или “зациклили” на текущото си работно място. Случвало се е и аз да се чувствам така. Има начини това състояние да се промени, без да се стига до крайности, а именно емоционални решения като спонтанно напускане на работата или постоянното чувство за “изтърпяване” на ситуацията:
- потърсете тази част от работните ви задачите, която ви забавлява. Има ли такава? Ако да – постарайте се да направите така, че тя да обхване по-голяма част от деня ви. Нямате въобще задачи, които ви забавляват? Тогава, ако заплащането не е много добро и “задържащо”, е време наистина да се огледате за нова работа!
- променете начина, по който комуникирате с колегите и/или клиентите си. Поговорете с колега, с който принципно нямате допирни точки във връзка със служебните занимания. Или просто споделете проблем. Може неочаквано да се окаже, че някой от колегите има решение или опит. Дори и самото споделяне носи облекчение понякога. А и колегите спират да мислят за вас като за “темерута, дето само пуфти зад монитора”
- проявете инициатива и приемете задача, каквато не сте правили до сега. Предизвикателствата винаги действат “съживяващо”. А и човек винаги може да научи нещо ново. Както е казал мъдреца, способността за добри преценки идва с опита, а опита идва от лоши преценки
Успех!
Какъв е вашият начин за справяне в подобна ситуация? Очаквам с нетърпение опит, идеи, коментари и мнения!
Не можеш да имаш всичко!
1 May 2011Magnito Purple
17 September 2010
Дума в българския език с три букви “Ю”?
3 June 201010 въпроса за новите лични документи
26 May 2010Скоро посетих най-близкото РУ на МВР с идеята да си извадя нови документи, тъй като и паспорта, и личната ми карта изтекоха преди седмици, а имам намерение да пътувам извън България в края на юни. Огромна (или не?) беше изненадата ми, когато видях опашка от над 200 души (не съм ги броил един по един, разбира се!) в 8 часа сутринта. Оказа се, че в началото на седмицата се чака за номерче, с което ПОСЛЕ да дойдеш ПАК през седмицата и да се наредиш отново, за да си платиш чинно и да те “оправят”. Давали по 120 номерца за всеки ден. Направих една проста сметка.
10 места за подобни “услуги” в София. 1200 човека на ден. Средно 20 работни дни в месеца. Или 240 в годината (реално са по-малко, заради празниците). Милион и половина жители на София. Да кажем, че милион от тях са навършили възраст за документи. Т.е. за всички жители на столицата са необходими 833 дни или разделено на 240, това прави 3 години и половина!!! Опитах се да намеря възможно най-много информация / публикации за процеса и проблемите около новите документи. Разбира се, има много противоречиви неща, но в мен възникват следните въпроси:
- Защо сме такава овча нация и всички медии ли са платени, че никой не шуми сериозно около този ГОЛЯМ проблем? Проблемът наистина е ГОЛЯМ, защото реално ще наруши едно мое (и очевидно не само мое) право – правото на мобилност, да пътувам!
- Вярно ли е, че търгът за оборудване/ обслужване на процеса по издаване на новите документи е спечелен с оферта за над 100 милиона евро? Нека ви го напиша и на български – над 200 милиона лева.
- Вярно ли е, че избраната от нас система почти не се ползва в останалите страни от Европа?
- Мразя да пиша за политика, но защо всякакви други търгове за далеч по-малки суми от времето на предишното правителство се оплюват, критикуват и размятат, а този не?
- Умишлено ли се бавят всякакви обработвания, за да се наредим всички накрая, когато ни се наложи, за експресни услуги, който са 5 (пет) път по-скъпи от стандартните. За справка – http://www.mvr.bg/Guide/taksi_tarifa4.htm
Един вид хората, които ценят времето си, да плащат по 300-350 лв. за комплект документи, вместо стандартните 60-70? - Дали пък фирмата не се бави, защото нейни представители твърдят, че към днешна дата не са получавали плащания? Българската поговорка, казана по друг начин – “Вие ни лъжете, че ще ни платите, ние ви лъжем, че сме направили нова система и тя работи”.
- Тонът на премиера ми се струва доста мек. Нетипично за него. Цитирам: http://society.actualno.com/news_299896.html
- Защо полицаите, които охраняват тези културно-масови мероприятия знаят по-малко за процедурата от хората по опашките и защо са по правило безкрайно нелюбезни? Това май са два въпроса, но ми се струват някак си свързани.
- Защо преобладаващата част от опашката бяха пенсионери? За къде сте тръгнали, бе хора? Фирми ли ще отваряте или ще пътувате в чужбина? Или не чухте, че удължиха за България срока с 6 месеца. Или ви е страх поради голямото търсене, на търговски принцип, цените да се вдигнат подобаващо. Не знам. Не искам да търся отговор на този въпрос.
- Кой има полза от целият този организиран хаос? Между другото, ако някой знае за (фирма) посредник за издаването на документи, която не съдира кожи, да ми пише Не ми се реди 3 пъти на опашки!
Ще се радвам да получа отговори!
Дали пък да не си извадя само паспорт и да го използвам еднократно, на излизане?
Обновяване: Миналият понеделник се редих около час и половина на опашка, за да взема номерче, с което да подам “молба” за нови документи. Даваха по 150 номера за ден. Успях да взема за четвъртък. “Някъде около обед” – т.е. пак ми отиде половината ден! Реших да подам и за шофьорска книжка. 25 лв. стандартна, 50 лв. бърза процедура. Трябва и медицинско свидетелство, което може да се извади и от личния лекар, в противен случай се ходи на специалист вътрешни болести и очен лекар. Таксата за медицинското е 15 лв. Екстра, нали. Бланки за медицинско свидетелство продават в самите поликлиники за 20 ст. Интересното е, че молбата за шофьорската книжка се подава в полицията, но книжката все пак трябва да отида до КАТ да си я взема! Поредната простотия.
Secured by